Биография
проф. Васил Арнаудов
(1933-1991)
Диригент, педагог и една от най-значимите личности в историята на българското хорово изкуство.
Проф. Васил Арнаудов оставя забележителна следа в развитието на българската хорова школа през втората половина на XX век. Със своя изключителен музикален усет, взискателност към художествения детайл и способност да изгражда ярък и разпознаваем хоров звук той превръща ръководените от него състави в носители на най-добрите традиции на българското изпълнителско изкуство.
Роден на 1 май 1933 г. във Варна, Васил Арнаудов завършва хорово дирижиране в Българската държавна консерватория през 1956 г. в класа на проф. Георги Димитров. Още в началото на професионалния си път се утвърждава като талантлив диригент, който съчетава задълбочена музикална подготовка с усет към вокалните възможности на всеки ансамбъл.
През годините работи с редица значими хорови формации, сред които Хорът на софийските учителки, хор „Родина“ в Русе и Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. Особено място в творческата му биография заема дългогодишната работа с русенския хор „Родина“, с който постига изключителни художествени резултати и международно признание.
През 1967 г. Васил Арнаудов, заедно с Ирина Щиглич поема ръководството на създадения през 1966 г. Софийски камерен хор. Съставът бързо изгражда собствен художествен облик, отличаващ се с чистота на интонацията, прецизен ансамбъл, изразителност и фино нюансиране на звука. Под неговото ръководство хорът се утвърждава като един от ярките представители на българската хорова култура и печели признанието на публиката и музикалните специалисти у нас и в чужбина.
В репертоара на маестрото съжителстват произведения от различни епохи и стилове — от класическия европейски репертоар до съвременната музика на XX век. Особено важен е приносът му за популяризирането на българското композиторско творчество. Той осъществява първи изпълнения на редица произведения от Иван Спасов, Милко Коларов, Любомир Пипков, Константин Илиев, Симеон Пиронков, Красимир Кюркчийски, Васил Казанджиев и други автори, като допринася за утвърждаването на българската хорова музика на концертния подиум.
Под диригентството на Васил Арнаудов български хорове участват в престижни международни фестивали, конкурси и концертни турнета в Европа и Япония. Сред най-значимите му постижения е триумфът на хор „Родина“ на международния хоров конкурс в Ланголен, Великобритания, през 1988 г., когато съставът печели пет първи награди и престижното отличие „Хор на света“.
Наред с активната си концертна дейност проф. Арнаудов посвещава значителна част от живота си на музикалното образование. От 1974 г. е доцент по хорово дирижиране в Българската държавна консерватория, а през 1976 г. поема ръководството на Теоретико-композиторския и диригентския факултет като декан. Неговата педагогическа дейност допринася за подготовката на нови поколения диригенти и за развитието на българската хорова традиция.
През 1971 г. получава званието „Заслужил артист“, а през 1990 г. е избран за първи председател на новосъздадения Български хоров съюз — признание за неговия авторитет и принос към музикалния живот на страната.
Васил Арнаудов си отива на 19 март 1991 г., оставяйки богато художествено наследство и школа, чието влияние продължава и днес. В знак на признателност към своя основател и дългогодишен диригент Софийският камерен хор приема неговото име през същата година.
И днес името на проф. Васил Арнаудов е символ на високи художествени критерии, всеотдайност към музиката и стремеж към съвършенство — ценности, които Софийският камерен хор „Васил Арнаудов“ продължава.