Биография
Ирина Щиглич
(1933-2007)
Пианист, хоров диригент, вокален педагог и една от основополагащите личности в историята на Софийския камерен хор „Васил Арнаудов“.
Ирина Щиглич заема особено място в българския музикален живот през втората половина на XX век. Нейният творчески път обединява изпълнителското изкуство, хоровото дирижиране, вокалната педагогика и задълбоченото познаване на музиката от различни исторически епохи. Тя се утвърждава като изявен пианист, камерно-ансамблов изпълнител и акомпанятор, чиято работа се отличава с високи художествени изисквания и особено внимание към музикалната интерпретация.
Родена през 1933 г., Ирина Щиглич започва музикалното си обучение по пиано при Невена Торчанова и Зора Димитрова. През 1949 г. е изключена от Музикалното училище по политически причини, което прекъсва възможността ѝ да продължи образованието си по обичайния път. Въпреки това тя остава активно свързана с музиката и в продължение на години работи като корепетитор на различни хорови състави, сред които Хорът на Българската народна банка и Хорът на слепите в България.
През 1961 г. получава възможност да продължи висшето си музикално образование в Българската държавна консерватория. Изучава пиано в класа на проф. Люба Енчева и хорово дирижиране при проф. Васил Арнаудов, с когото вече я свързват професионални контакти и общ интерес към хоровото изкуство.
Важна част от нейното художествено развитие е интересът към старинната музика. В края на 60-те и началото на 70-те години участва в майсторски класове в Чехословакия при Милан Шлехта, Иржи Райнбергер и Сузана Ружичкова. Тези занимания задълбочават познанията ѝ за ренесансовия и бароковия репертоар и оказват влияние върху нейната изпълнителска и педагогическа работа. Като инструменталист тя се изявява на пиано, орган и чембало.
Ирина Щиглич и Софийският камерен хор
Най-значимото място в творческата ѝ биография заема участието в създаването и развитието на Софийския камерен хор.
През 1966 г. група бивши певици от хор „Бодра смяна“ и Хора на софийските девойки поставят началото на нов камерен състав. Ирина Щиглич поема неговото първоначално художествено ръководство и има ключова роля в организирането и сплотяването на певиците. По нейна покана през есента на 1967 г. главен диригент става Васил Арнаудов.
Така започва продължително творческо сътрудничество, което допринася за изграждането на художествения облик на хора и за неговото утвърждаване сред водещите български вокални ансамбли. Докато Васил Арнаудов ръководи концертната дейност на състава, Ирина Щиглич остава важна фигура в неговия художествен и организационен живот.
След внезапната смърт на проф. Васил Арнаудов през 1991 г. тя има съществен принос за запазването на хора. Като художествен ръководител подкрепя поемането на диригентския пост от Теодора Павлович и продължаването на концертната дейност. Благодарение на общите усилия на ръководството и певиците съставът съхранява своята приемственост и продължава развитието си под името „Васил Арнаудов“.
Изпълнителска и педагогическа дейност
Наред с работата си в Софийския камерен хор Ирина Щиглич развива разнообразна концертна дейност като пианист-солист и акомпанятор. Сътрудничи си с певци, инструменталисти и диригенти, сред които проф. Лидия Ошавкова, акад. Валентин Бобевски, Методий Григоров, проф. Йосиф Радионов, Емилия Максимова и проф. Илия Йосифов.
С последния работи продължително във Вокалната студия към Културен дом „Лиляна Димитрова“, днес Културен дом „Средец“. Създава и вокалната формация „4+“, чрез която продължава интереса си към камерното музициране и вокалното ансамблово изкуство.
Нейната професионална дейност обхваща и театралната сцена. Работи като корепетитор в Сатиричния театър, а от 1995 г. е вокален педагог и акомпанятор в специалността „Актьорско майсторство за музикален театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Там прилага музикалния си опит в подготовката на бъдещи театрални изпълнители.
Като педагог и консултант подпомага работата на хорови състави в различни български градове, сред които Ямбол, Сливен, Шумен и Русе.
Хор „Пасторал“ и творческото наследство
През 1987 г. Ирина Щиглич, заедно с бивши певици от Софийския камерен хор, основава женския хор „Пасторал“ при Народно читалище „Славянска беседа“. Тя остава негов диригент до края на живота си през 2007 г.
Впоследствие съставът се преобразува в смесен хор и приема нейното име — признание за ролята ѝ в неговото създаване и развитие.
Ирина Щиглич умира на 21 септември 2007 г. Нейното наследство е свързано не само с концертните изяви и педагогическата ѝ работа, но и със създаването на устойчиви музикални общности, обединени от стремежа към високо художествено качество.
В историята на Софийския камерен хор „Васил Арнаудов“ тя остава една от личностите, без които създаването, утвърждаването и продължаването на неговия творчески път не биха били възможни.